Ирански журналист: Фундаментът на исляма не е съвместим с демокрацията
Задава ли се нова Иранска гражданска война?
„ Невъзможно е да се приказва за това с убеденост. Може би нищо значително няма да се случи в Иран да вземем за пример идващия месец, само че тези митинги наподобяват като начало на забележителна смяна. Именно това е повода доста хора в Иран да се заявят изрично. Те желаят елементарен живот без ислямски закон и една здрава стопанска система. Искат сами да избират ориста си. Има една разлика сред този протест спрямо други митинги в Иран - този път протестиращите са ориентирани против режима като цяло и изключително против висшия водач. Така че това може да е първата стъпка към гражданска война, която може да настъпи през идната седмица, месец или години. “
Това съобщи за Euronews Bulgaria иранският публицист Мочтаба Пурмохсен. Той е с над 20-годишен опит. От 2 години обаче следи събитията в Иран от няколко хиляди километра разстояние в Лондон.
„ Не можех да работя свободно в Иран. Бях в пандиза в продължение на една година. Имаше огромен напън и цензура “, споделя Пурмохсен.
На 13 септември 22-годишната Масха Амини се разхожда свободно по улицата. Но моралната полиция в Иран преценя, че носи хиджаба на главата си по неверен метод , който не съответствува със строгите ислямските правила. Близките ѝ получават информация, че Махса е преследвана от полицията, пребита до гибел в арест в Техеран. Експертиза по поръчка на иранските управляващи демонстрира, че причина за гибелта не е насилието, а полиорганна непълнота в резултат на мозъчна хипоксия.
„ Беше извънредно за всички нас. Тя беше единствено на 22 години и не беше направила никакво закононарушение. Беше в действителност извънредно и това беше пламъкът, който изкара хората на улицата. Всички хора в Иран, даже някои от тези, които са с режима, бяха доста разочаровани от това по какъв начин режимът се държа с тази жена. Но още по-разочароващо беше, че режимът не пое отговорност за това ликвидиране и това разгневи и разтревожи хората. Те допускат, че това може да се случи и на нас - на сестрите ни, на съпругите ни, на всяка жена, която ни е близка. Повечето дами са срещу това, както и множеството мъже - също. Аз да вземем за пример съм безусловно срещу наложителния хиджаб и моралната полиция. Но управляващите не желаят да одобряват това. То се корени във фундамента на исляма - не е съвместимо с полезностите на демокрацията и новия свят “, уточни иранският публицист.
Повече от 4 седмици не стихва необятното неодобрение по улиците на доста ирански градове. А това, което желаят протестиращите са обществена независимост и равни права за дамите
По думите на Пурмохсен тези митинги са доста специфични.
Разликата сред тези и предходните митинги е в мащаба и продължителността на самите демонстрации. Другият миг е, че многочислените протестиращи се обърнаха против формалната власт и я дефинираха като средство за напън. Тези митинги са резултат от години на необятно публикувана дискриминация и военна корупция, в които разпоредбите на демокрацията са били блокирани. Няма никакви признаци за свободни избори или транспарантна стопанска система. Вместо това се е обособила група от олигарси, която е унищожила иранската стопанска система, криейки се в сянката на висшия водач. Но това, което виждате на тези митинги, е че хората упорстват за това, което се очерта и като най-ярко обръщение - обществена независимост и равни права за дамите. Това е доста значимо. Много хора в Иран поддържат равните права за дамите. Виждаме, че доста дами водят митингите, а мъжете ги поддържат. Това е доста рисково за режима, тъй като той желае дамите да си стоят у дома, не желае те да са толкоз самодейни.
След мощно изразеното неодобрение от иранските жители и преждевременна и към момента забулена в тайнственост гибел на Махса Амини, все по-малко хора не престават да поддържат формалната власт.
„ Те се възползват от поддръжката на режима. Преди към 3 години двете огромни въстания на иранския режим бяха малко сполучливи, само че в наши дни доста хора от режима са срещу това, което се случи с толкоз доста млади дами като Маса Амини. Това е доста значимо и кара управляващите да се тревожат. Поради това висшият водач е доста сърдит, командирите са доста ядосани, тъй като доста от техните поддръжници не са с тях “, означи иранският публицист.
Това, което последва след гибелта на младата Амини е вълна от съпричастност и световно придвижване в поддръжка на правата на дамите в Иран. Жени режат косите си в символ на митинг, а демонстрации има в огромни градове по целия свят.
„ Имаме най-малко два митинга в границите на една седмица. През втората седмица на митингите бяхме пред иранското посолство и ислямския център, които бяха свързани с висшия водач тук в Лондон. В началото на октомври имаше големи митинги в най-малко 200 града в света “, разяснява Пурмохсен.
В края на 70-те години на предишния век с настъпването на Иранската революцията, монархията е отстранена и се приема теокрацията - режим, в който религиозната и държавната власт са обединени. Все повече анализатори по света обаче виждат демонстрациите в Иран като първи проблясъци на нова гражданска война и задаващ се либерален режим.
„ Много страни, изключително западните, се изрекоха срещу или осъдиха насилствените дейности на властта в Иран по време на митингите и това е обикновено. Но иранците се нуждаят от освен това от думи. Те чакат практическа поддръжка. Например страните по света да понижат взаимоотношението си с режима или да отзоват посланиците си и да наложат наказания. Или просто да създадат нещо практично в поддръжка на митингите в Иран. Те желаят единствено едно – независимост “, безапелационен е иранският публицист.
Вижте изявлението във видеото.
„ Невъзможно е да се приказва за това с убеденост. Може би нищо значително няма да се случи в Иран да вземем за пример идващия месец, само че тези митинги наподобяват като начало на забележителна смяна. Именно това е повода доста хора в Иран да се заявят изрично. Те желаят елементарен живот без ислямски закон и една здрава стопанска система. Искат сами да избират ориста си. Има една разлика сред този протест спрямо други митинги в Иран - този път протестиращите са ориентирани против режима като цяло и изключително против висшия водач. Така че това може да е първата стъпка към гражданска война, която може да настъпи през идната седмица, месец или години. “
Това съобщи за Euronews Bulgaria иранският публицист Мочтаба Пурмохсен. Той е с над 20-годишен опит. От 2 години обаче следи събитията в Иран от няколко хиляди километра разстояние в Лондон.
„ Не можех да работя свободно в Иран. Бях в пандиза в продължение на една година. Имаше огромен напън и цензура “, споделя Пурмохсен.
На 13 септември 22-годишната Масха Амини се разхожда свободно по улицата. Но моралната полиция в Иран преценя, че носи хиджаба на главата си по неверен метод , който не съответствува със строгите ислямските правила. Близките ѝ получават информация, че Махса е преследвана от полицията, пребита до гибел в арест в Техеран. Експертиза по поръчка на иранските управляващи демонстрира, че причина за гибелта не е насилието, а полиорганна непълнота в резултат на мозъчна хипоксия.
„ Беше извънредно за всички нас. Тя беше единствено на 22 години и не беше направила никакво закононарушение. Беше в действителност извънредно и това беше пламъкът, който изкара хората на улицата. Всички хора в Иран, даже някои от тези, които са с режима, бяха доста разочаровани от това по какъв начин режимът се държа с тази жена. Но още по-разочароващо беше, че режимът не пое отговорност за това ликвидиране и това разгневи и разтревожи хората. Те допускат, че това може да се случи и на нас - на сестрите ни, на съпругите ни, на всяка жена, която ни е близка. Повечето дами са срещу това, както и множеството мъже - също. Аз да вземем за пример съм безусловно срещу наложителния хиджаб и моралната полиция. Но управляващите не желаят да одобряват това. То се корени във фундамента на исляма - не е съвместимо с полезностите на демокрацията и новия свят “, уточни иранският публицист.
Повече от 4 седмици не стихва необятното неодобрение по улиците на доста ирански градове. А това, което желаят протестиращите са обществена независимост и равни права за дамите
По думите на Пурмохсен тези митинги са доста специфични.
Разликата сред тези и предходните митинги е в мащаба и продължителността на самите демонстрации. Другият миг е, че многочислените протестиращи се обърнаха против формалната власт и я дефинираха като средство за напън. Тези митинги са резултат от години на необятно публикувана дискриминация и военна корупция, в които разпоредбите на демокрацията са били блокирани. Няма никакви признаци за свободни избори или транспарантна стопанска система. Вместо това се е обособила група от олигарси, която е унищожила иранската стопанска система, криейки се в сянката на висшия водач. Но това, което виждате на тези митинги, е че хората упорстват за това, което се очерта и като най-ярко обръщение - обществена независимост и равни права за дамите. Това е доста значимо. Много хора в Иран поддържат равните права за дамите. Виждаме, че доста дами водят митингите, а мъжете ги поддържат. Това е доста рисково за режима, тъй като той желае дамите да си стоят у дома, не желае те да са толкоз самодейни.
След мощно изразеното неодобрение от иранските жители и преждевременна и към момента забулена в тайнственост гибел на Махса Амини, все по-малко хора не престават да поддържат формалната власт.
„ Те се възползват от поддръжката на режима. Преди към 3 години двете огромни въстания на иранския режим бяха малко сполучливи, само че в наши дни доста хора от режима са срещу това, което се случи с толкоз доста млади дами като Маса Амини. Това е доста значимо и кара управляващите да се тревожат. Поради това висшият водач е доста сърдит, командирите са доста ядосани, тъй като доста от техните поддръжници не са с тях “, означи иранският публицист.
Това, което последва след гибелта на младата Амини е вълна от съпричастност и световно придвижване в поддръжка на правата на дамите в Иран. Жени режат косите си в символ на митинг, а демонстрации има в огромни градове по целия свят.
„ Имаме най-малко два митинга в границите на една седмица. През втората седмица на митингите бяхме пред иранското посолство и ислямския център, които бяха свързани с висшия водач тук в Лондон. В началото на октомври имаше големи митинги в най-малко 200 града в света “, разяснява Пурмохсен.
В края на 70-те години на предишния век с настъпването на Иранската революцията, монархията е отстранена и се приема теокрацията - режим, в който религиозната и държавната власт са обединени. Все повече анализатори по света обаче виждат демонстрациите в Иран като първи проблясъци на нова гражданска война и задаващ се либерален режим.
„ Много страни, изключително западните, се изрекоха срещу или осъдиха насилствените дейности на властта в Иран по време на митингите и това е обикновено. Но иранците се нуждаят от освен това от думи. Те чакат практическа поддръжка. Например страните по света да понижат взаимоотношението си с режима или да отзоват посланиците си и да наложат наказания. Или просто да създадат нещо практично в поддръжка на митингите в Иран. Те желаят единствено едно – независимост “, безапелационен е иранският публицист.
Вижте изявлението във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ